Stegosaurus

Честито на комерсиалния свят. Спечелихте един бивш, велик творец на ваша страна.Дейвид Кроненбърг направо ми прееба целия кеф от коледното филмогледане(мен Коледа ми харесва щото имам време да гледам филми).Точно гледах “Ийстърн промисес”-последния му филм и в момента стискам палци да му е последния наистина.На всичкото отгоре е номиниран за “Златен глобус”.Защо питам аз? Защо човек, чието въобръжение и болни сънища запечатани на лента докарваха на публиката(не голяма,но вярна) мозъчни проблеми, тегли една майна на всичките си фенове и целуна блясъка? Защо, ако си съсед на Дейвид Линч се местиш да живееш до Лен Уайзмън?Кроненбърг е направил “Мухата”, “Мъртва зона”, “Дед рингърс”, “Рабид”, “Видеодрум”,”Голият Обяд”,”Катастрофи”.Кроненбърг умря с “еКзистенц”.Сега прави боклуци.Мазни трилъри съдържащи по една-две достойни сцени.И имдб го поощрява, заради тъпите лекенца чиято филмова култура свършва с “Убийствен пъзел”.
“Ийстърн промисес” е най-голямото разочароваиние за мен тази година.Сценария, идеята и цялата реализация са клиширани и скучни.Филма е скучен.Има една хубава сцена в руската баня и изпълнението на Виго МОртенсен е наистина, ама наистина(иска си Оскар) добро.Останалото са лайна.Няма го предизвикателството, няма я мистерията, “плътта” я няма.
Крони, брат, остави ги тия оскари.Само с номинацията ще си останеш.Прави онова дето го можеш.

Ей, лайна, направих си радио.Който иска да ме слуша да посети адрес http://78.90.34.127:8000

Нашите политици са големи актьори.Ама наистина.Най-добрия момент от скандалното видео, което бтв пусна снощи бе когато Вълчев мазно смени кожите и взе да говори на синдикатите за експертни оценки.Велик!!!Човека играе толкова леко и непринудено, сякаш е пръднал меко и тихо, та никой да не го чуе, пък като се разсмърди да гледа сериозно и умислено все едно не подушва нищо.А Орешарски какъв е скункс, почти като отрицателен герой в сапунена опера.Определено дадоха добра заявка за ролите на Уил Смит и Мартин Лоурънс в “Лоши момчета 3″.
Представете си как Орешарски се надига бавно, камерата се завърта около него, с тих, “мачо” глас казва “Дай да разваляме седянката”.
Слънцето блести в очите на Вълчев , той ги присвива ала Клин Ийстуд и кима “Разваляме я”. След което двамата започват да ебат майките на всеки синдикалист, вдъхновен учител и случаен минувач попаднал пред тях.
На Орешарски му доскучава: “Изчезвам за 3 дни”
Вълчев:”Направи ги 2″.
Орешарски:”Чакай ме по обед”
Финалът засега е отворен.Към сряда ще го допишем.

Вчера удостоих с посещение направенето с много добри желания турне на “Комиците”.Сега ще му спретна една хубава дисекция.

Публиката-що се отнася до 3-4 хилядите зрители дощли на Летния Театър , дестунейшън Стара Загора е една положитело настроена и идиотски усмихната частица от Велика България.Публиката бе на ниво, смееше се когато трябва, пляскаше когато трябва, стигна се дори до бис.Браво, старозагорци!

Мястото-този културен център, Летния Театър, положен в полите на Айязмото изненада зловещо моя милост.Първо се думнах на седалка с гигантски остатъци от борова смола, след което залепнах.Глупавите борчета си растат на воля из летния и пречеха най-вече.След като си постелих ралицови салфетки се отпуснах за 2 часа.А сега си представете как си тръгвам след края и всички салфетки се бяха влюбили в гъза ми дотолкова, че образуваха нещо като нощничка-воалче рееща се като къса пола на чалгаджийка.Още по-интерестно е защо нито един от “приятелите ми” не ми каза , а всеки се съдираше от смях.

Билетите- ами билети като билети.С картинка.

Участниците-един по един

Любо Нейков- бившата неуморима машина за смях от Шоуто на Слави се е превърнала в уморима, зле смазана машина за смях.Адаша го кара на инерция.Бойко Борисов, Иван Костов, циганин, хайдутин и нищо ново за публиката.Симпатичния плондер определено трябва да се стегне и да изпраска някоя оригинална смешка.

Руслан Мъйнов-вечно усмихнатото татарско кюфтенце се раздаваше докрай.Успешно импровизира няколко пъти, бе стабилен и дори изпя на бис 2-3 чалгийки.Щастлив като прасенце-касичка, той приемаше с задоволство аплаузите.

Играта-този ентилягентен рапир, как се озова в това турне ???Сигурно е спечелил някаква томбола от Технополис(спонсора), друга идея нямам.

Шайбата-принципно дружелюбно настроен, този индивид е до такава степен дразнещ и неприятен, че се съмнявам в някаква родствена връзка с Робин Кафалиев.Интересно бе как излизаше надуто на сцената с идеята, че е младата нядежда на българския хумор.Като водещ беше гипсиран и дървен.Лошо, лошо.

Христо Гърбов-г-н Гърбов сякаш бе снимал улицата току що.Всеки познавач на деветдесеттарското шоу ще си спомни за стойката, за лафовете, за геройто с които ни разсмиваше редица нови години.Остарял си е човека, лежи на стария опит, не търси новото, не налучква публиката.На няколко пъти не издържа и се подаде да бъде разсмян от колегите си , което носи дози смях за публиката, но чисто и просто не е професионално.Изгуби малко контрол, но му се получиха 2-3 импровизации накрая.Аз съм му фен, затова съм критичен.

ДесиСлава-сладкопойната тракийска чучулига определено ме изненада и то не толкова с преславения й глас и купищата чалги, които пя, а с желанието й за майтапи.Точно това ни трябва, една бг Джени МакКарти-смешна и секси.Именно нейният скеч да имитира колежките си бе изключително оригинален.Успя да налучка правилната посока това цицорещо миньонче, дано зареже чалгата.

Кръстьо Лафазанов-този човек трябва да му дадат титла “крал на комедията”.Хуморът просто извира от ушите му.Той бе гръбнакът на цялото шоу, а импровизира по такъв велик начин , че разсмя всичките си колеги на сцената в последния скеч.ДесиСлава буквално си прикри лицето за да не го вижда и да си изпее песента.Не прекали нито веднъж, абсолютно прецизен хумор.Неговият скеч с пирата ме разтресе из основи-оригинален, без цинизми, с изключително присъствие.Трябваше да направят турне Комикът и да го разхождат по градовете.Човекът е национално богатство, ей.

Балета-оффф, тези мили кокошчици сякаш ги бяха сглобили преди шоуто.Появяваха се най-вече отсрани на сцената като ходеха до тоалетна или гримьорна и привличаха незаслужено вниманието на публикейшъна.

Извод- става, наистина става.Смех ще има.Аз отивам да чета.

Онзи ден бях в София и посетих няколко от огнищата на бг културата.Първо отидох до Натфиз да се запиша за изпитите през септември.Издумках 51лв “капаро” и получих една страничка текст, която трябва да наизустя.Текстът е ужасен, май от “История славянобългарска”.Всичко мина бързо и леко, не болеше, ама само до момента, когато 4 човеци ми отказаха кафе и хамбургери под предтекст , че работят.Тошето, май поебваше и ме изряза, ама негов си проблем.Реших да убия мъката си с поничка и изсиране, затова с бодра крачка тръгнах към “Дънки Донътс”.Тъпото стана, когато поничко-лелката ме метна и ми пробута 2 донъта за 2 лева, а аз ги изгрухах за 2 секунди.Още по тъпото стана когато ми се прикендза зверски и се оказа , че вратата на кенефа беше разбита и не се затваряше, а аз определено имах нужда от врата, която да се затваря, че и да обезмерисва.Ходих чак до Сити Сентъра, защото не се сетих за по-близка тоалетна.В последствие се осведомих за скучната програма на кината и за скъпите цени в магазинчетата.Тръгнах към някоя от галериите, без да знам точно в коя, блазнен от сладките изживявания покрай “Нощ на музейте”.Сетих се, че имаше някаква изложба на графиките на испанските художници и тръгнах смело напред към Националната галерия(онази на жълтите павета).Вътре се оказа,че има изложба на Ненко Балкански, за когото чух за пръв път, но въпреки това думнах 2 лв и се мушнах.Много скърца този паркет ей!!!Докато се разхождах от платно, на платно така се разскърцах, че напомнях млад китарист в тийн банда.Лелките, които пазят картините, също ме дебнеха дали върша бели и общо взето скрибуцахме известно време, докато не се появиха някакви чужденци и не им отвлякоха вниманието.Така освен мен, галерията посрещна и една баварска двойка.
Картините на Ненко Балкански не ме впечатлиха особено, главно, защото бяха натюрморти и портрети.Въпреки това знайте, че по силният му период е през 30 те години.Не пропуснах да се полюбувам и на платната на големите Златю Бояджиев, Майстора и Борис Георгиев.На излизане минах през магазинчето за сувенири, където има един страшен колаж на София Лорен, ама струва 30лв, без рамка.Излезнах изключително ободрен и зареден и реших, че има още време затова тръгнах към Галерията за чужд. изкуство, където бе прословутата изложба на испанските величия: Гоя, Дали, Пикасо. Там пак се ръснах 2 кинта, но за сметка на това тази галерия определено е видяла някой и друг долар, най- малкото, защото нямаше паркет, а и осветлението беше на ниво.Оказа се, че това е предпоследния ден за тази изложба и имаше хора.Цели 12 човека.Като цяло малко е преувеличено и спекулирано с имената на Пикасо и Дали, защото имаше 2-3 техни неща.Основната част беше посветена на творчеството на непознатия за мен Рафаел Конугар, чийто неща бяха много силни и провокиращи.Имаше много голямо количество композиции, които не ми бяха по вкуса.Най- много ме впечатли единствената графикат на исп поет Лорка, която беше направена по детински, но с изпълнена от съдържание.Останалата част от галерията разгледах, но общо взето там е замазване на очите с някакви френски художници, чийто картини бяха да една изпълненеи с романтизъм.Изморих се и реших да си ходя.Отбих се да видя какво има и в онази галерия до Софийския и Народното.Там вход нямаше.Имаше изложба на скейтърско списание.По стените висяха фотоси на скейтъри, как изпълняват разни трикове.С изключение на 1-2 снимки, всичко останало бе пошло.Някакси след като бях видял сумати добри и не чак толкова, картини, в скйтърските фотоси нямаше нищо. Празно.Реклама.Нищо повече.Фешън, без изкуство.И като се замислих…за модеерното изкуство в бг.Май липсва, май няма идеи.Алтернативните видове спорт и музика не са достатъчни за да се твърди, че има изкуство. Сетих се за онзи английски графитър Банкси, чиято самоличност е неизвестна, графитите му са провокативни и на всичкото отгоре стуват хиляди зелени гущерчета.Изкуството се усеща, няма начин.

“ММММММММ-мммммммммм!” би казал Сам Джаксън след като научи, че писаниците ми се завръщат в мрежата.Толкова съм развълнуван, че пръстите ми треперят, а клавиатурата плаче.
Незнам с какво да започна.
Нямаше ме толкова време.
Разбрах.
Момиче на Август.
Хехехехехехехехе.
Черпя ви с малко Моника Вити.

Поради липса на свежи идей и снимки, блогът ми взе да рухва отвсякъде.Лошото е че нямам хич никво време да го поддържам така че сорка.
Май е супер специален за мене месец и хич не е лесно да се намери момиче на месеца.Плюс това да не си мислите ,че аз просто ей така си сядам и пляскам някоя пичка в личното си пространство.Мисля и то много.Та Май е супер екстравагантен месец и няма да се прееба лесно.Та скъпи блогочетци, представям ви бразилското чудо …Адриана Лима.Висока е колко три кашона поставени един върху друг, тежи колкото мен(хухуу) и е прекарвала сума ти вечери с Лени Кравиц, който никъв Кравиц не е , ми е голям кравар щото я зарязва и остава на произвола на съдбата.Дано въпросната съдба ни сблъска вече.Манекенка+Пари+Снимки+Голи Снимки+Любо=Адриана

Така ако всеки можеше да излиза от каравана…моделски снимки няма да слагам щото естествена=божествена

Февруари и Март бяха ебати студените месеци и единственото нещо за което мислих бяха вълнени чорапи и кисело зеле.Сега пролетта ми вдъхна свежест, хормони и сили да пиша отново в прашясалия си блог(с думата прашясал поздравявам всички поети) и реших да повъзвърна идеята за момиче на мсеца.Ура!(пък и Владо не го свърта на едно място)Айде радвайте се на младата немска наденичка която малко бие на Скарлет Йохансон и си мечтайте за световното следващия месец

На Великден се случват супер много чудеса, ако трябва да вярваме на Библията, обаче на мен подобно чудо като снощното нивга не ми се бе случвало.Ето ви хронологията

17:30 22 април Гледам си аз най-спокойно на компа ‘Walk the line’ с Хоакин Финикс и супер много взех че оглданях.Викам си “Я дай аз да слезна и да си зема идин чипс и една кола и да си хапвам и цоцкам до 22:00″, когато ни беше срещата с Деница за да ходим на кафе и на църква.Речено сторено, ама друг път.Отидох чак до градинката на пингвините и пръснах 10 кинта за двдита и Максим, но и хранителните продукти си купих.

19:00 22 април Изгрухах на няколко пъти целия чипс и почти цялото Пепси, което си е нещо нормално.Пих едно кафе и започнах да си танцувам щото сестра ми излезна ама нещо ми писна и се заиграх на Хироуса.Много ми стана тъпо че не потанцувах повече ама карай.

19:20 Изядох едно парче пица.Погледах порно с Бриана.

22:00 Излезнахме на кафе.Пих една количка.

12:00 Пръднах в дворчето на църквата.Имаше супер много хора.Свещичката ми се оказа менте и се счупи, а попа супер много се стискаше и не даваше огънче никому.Супер се изнервих.

00:54 Прибрах се вкъщи и хапнах още пиза и фъстъци и малко шоколад.Взех да цъкам в нета и открих един сайт за стриппокер.Кеф.

2:56 Легнах да хъркам щщото ми се доспа.

2:57 Махнах си калъфката на възглавницата че все едно лежах на бабуна.

4:00 Боли ме корема.Станах и започнах да пърдя и да се уригам невъобразимо много.Умирам.
Отидох до тоалетната и се изкендзах.Не беше достатъчно.Започнах да драйфам като тайфун.Всичко е в повръщано а няма вода.Гаси майката.

Удар под кръста

На 5 метра зад него светофарът мигаше в жълто.Таксито което беше повикал преди малко изобщо не дойде.Жоро не можеше да се отърси от прживяното.Появи се стария му тик да мига с едното око.Ако пушеше сега, в този момент щеше да гълта тютюна и несъзнателно да щипе пенисът си.В случая обаче той сметна за добре да …бяга, което никак не е лоша идея стига да си в парка или на стадиона, но не и когато ситуацията изисква от теб да си спокоен и сигурен в себе си.За Жоро сигурността беше глуаво понятие свързано с още по глупави телевизионни реклами на застрахователни или охранителни фирми.Хората около него знаеха че Жоро не може да контролира дистанционно камо ли пък себе си.Бившата му приятелка стана бивша след като я остави сама и хукна да бяга от немската овчарка , чийто собственик, насъска към тях.Кучето не обезобрази Даниела, но идеята да стане професионален модел отлетя надалеч и все пак не чак дотам докъдето стигна Жоро в лудото си препускане.Той я заряза въпреки всичко.Собственикът на кучето пък умря от пневмония.
Бягането може би веднъж спаси живота му, но сега бе безполезно.Затова спря.И затвори очи.И си спомни онзи прекрасен ден когато срещна Мариела.Този спомен го дърпаше нагоре когато потъваше в проблемите си.Успокои се за момент.
Будиските монаси могат да стоят без да помръднат в продължение на дни благодарение на йогата.Тъпата Жорова глава не само не знаеше какво е йога ами по сложни и дълги думи от сорта на “аудиенция” и “корелация” биваха избягвани като лайно на тротоара.Той стоя час и четирдесет минути без да помръдне.И това в 3 без 15 сутринта, на 7 август1997.Жоро събра смелост и се върна.Пак бягаше този път в обратната посока.Усети как кръвта му тече във вените, а не беше пушил нищо.Резачка, автомобил,крава, лопата, крокодил, Брад Пит, хляб, диск..образите на различни неща изплуваха докато тичаше.Усили постепенно темпото за да пресече улицата.
Всичко отдавна спеше или танцуваше в някой клуб.Беше толкова тихо,че градът можеше да се опише от някой поет като “девствен” или “анатурален”.Само една котка правеше компания на Жоро.Малкият хищник обикаляше пустите улици с тежка и тромава походка до момента в който един Форд Фокус управляван от млад зъболекър не размаза котешката главица върху уличното платно.Мустаците, муцунката и мозъка на котето наподобиха парче тиксо.Тялото обаче беше непослушно и подскачаше като волейболна топка.
Жоро се спря.Пияният му мозък изведе следната поука-главата умря, а тялото се опитва да живее.Тази проста идея го спря.Той реши да не се връща в апартамента й.Не искаше да се мъчи като животинката.Отиде си у дома.
Хладилника му беше полу празен.Хапна малко сирене, погледа малко порно и се унесе.Идеята да стане баща, да сменя пелини, да се събужда до една и съща жена до края на живота си го уплаши.Неминуемо щеше да го преследва дълго време, но засега Жоро взе решението което най-много му подхождаше.